Спомени от Пловдив: Когато през 1958 г. се чу много силен грохот и хората помислиха, че американците ги нападат
Открита е процедура за възлагане на социална поръчка за подсилване и укрепване на рисково висящи скали от Античния спектакъл до църквата “Св. Петка " на Джамбаз тепе. . Масива е предразположен към неподходящи гравитационни процеси и трусове. Срутищните процеси се засилват от време на време, най-вече при превалявания, или снеготопене. Всичко това заплашва живота на жителите на града и сигурността на транспортната инфраструктура, сградния фонд, а също по този начин и културните полезности, ситуирани в зоната на тепето.
Представяме ви спомените на арх. Олег Запрянов пред ПОТВ за огромното сриване на Джамбаз тепе през 1958
Може би беше 1958 година Ранна пролет. Вече беше се мръкнало, кварталът беше смълчан, когато към 22:00 се чу мощен тътнеж. Хората наизлязоха от домовете си и се чудеха какво ли се е случило. Спомням си думите на дядо Кольо, който споделяше " американците ни нападнаха ". Не, не бяха американците, големи скали под площадката на звънарницата – камбанарията на църквата " Св. Петка " се бяха откъртили и се бяха изсипали на долната площадка директно до къщата на пенсионера преподавател Тодор Стойчев.
След няколко дни стартира разчистването на скалните парчета. Всичко ставаше на ръка и единствената техника бяха ръчните колички, каменарските длета и огромни чукове. За да се преодолеят стъпалата бяха направени пътеки от дебели дървени талпи, по които се движеха ръчните колички. Тези пътеки тръгваха от площадката, на която се бяха изсипали камъните, минаваха около къщата на Тодор Стойчев и се насочваха към градинката в подножието под църквата.Така камъните можеха да се изсипват от високо напряко в каросерията на камионите -самосвалите.Тези камиони влизаха на заден ход в градинката, а с цел да влязат, се наложи да съборят част от оградата, с цел да разширят входа.
Оградата беше красива, висока към 80 см. Дебелината беше към 60см, направена от дялан камък и от горната страна върху нея имаше излята циментова плоча, по която като деца обичахме да вървим.
Разчистването продължи няколко месеца. Оградата беше възобновена, само че много неспособно, беше ми тъжно за нея. Този вид огради и подпорни зидове бяха присъщи за тази част на Джамбаз тепе. Явно някой беше я измислил, а различен я беше извършил с огромно майсторство и копнеж. В нея бяха вложени доста мисъл, обич и усърдие при осъществяването и.
Сега към този момент няма и помен от красивата ограда към градинката. Запазиха част от нея в посока Маразлията ,както и по двете стълбища водещи от Понеделник пазара към църквата " Св.Петка ".
Представяме ви спомените на арх. Олег Запрянов пред ПОТВ за огромното сриване на Джамбаз тепе през 1958
Може би беше 1958 година Ранна пролет. Вече беше се мръкнало, кварталът беше смълчан, когато към 22:00 се чу мощен тътнеж. Хората наизлязоха от домовете си и се чудеха какво ли се е случило. Спомням си думите на дядо Кольо, който споделяше " американците ни нападнаха ". Не, не бяха американците, големи скали под площадката на звънарницата – камбанарията на църквата " Св. Петка " се бяха откъртили и се бяха изсипали на долната площадка директно до къщата на пенсионера преподавател Тодор Стойчев.
След няколко дни стартира разчистването на скалните парчета. Всичко ставаше на ръка и единствената техника бяха ръчните колички, каменарските длета и огромни чукове. За да се преодолеят стъпалата бяха направени пътеки от дебели дървени талпи, по които се движеха ръчните колички. Тези пътеки тръгваха от площадката, на която се бяха изсипали камъните, минаваха около къщата на Тодор Стойчев и се насочваха към градинката в подножието под църквата.Така камъните можеха да се изсипват от високо напряко в каросерията на камионите -самосвалите.Тези камиони влизаха на заден ход в градинката, а с цел да влязат, се наложи да съборят част от оградата, с цел да разширят входа.
Оградата беше красива, висока към 80 см. Дебелината беше към 60см, направена от дялан камък и от горната страна върху нея имаше излята циментова плоча, по която като деца обичахме да вървим.
Разчистването продължи няколко месеца. Оградата беше възобновена, само че много неспособно, беше ми тъжно за нея. Този вид огради и подпорни зидове бяха присъщи за тази част на Джамбаз тепе. Явно някой беше я измислил, а различен я беше извършил с огромно майсторство и копнеж. В нея бяха вложени доста мисъл, обич и усърдие при осъществяването и.
Сега към този момент няма и помен от красивата ограда към градинката. Запазиха част от нея в посока Маразлията ,както и по двете стълбища водещи от Понеделник пазара към църквата " Св.Петка ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ